Дантелата в съвремието ни
Текстът е увод към магистърската ми теза на тема:
"Как хората правят дантела" с научен ръководител Доц. Д-р Тодор Христов
Какви хора са правели дантела някога и какви са хората, които работят сега? Как новото време се отразява върху поколенията и промяната в резултатите от тяхната работа? В тази проблематика има повече въпроси, отколкото отговори. Акцентът е не върху историята на проблема, „какво е ставало, става и ще става”, или „какво се е променяло, променило, променя” и т.н. Любопитно е каква е същността на проблема – как се е случило, защо точно така се е случило, кое е довело до точно тези резултати, сега как да се прави, защо трябва да оцелее и как може да продължи.
Човечеството е оцелявало с всекидневни непрекъснати усилия за осигуряване на храна и вода, за защита от врагове, горещина или студ. Когато са гарантирани основните условия на съществуването, остава време и желание за дейности, които не са жизнено важни, а допълнителни. Така се създава културата. През вековете производството на тъкани се развива и усъвършенства. Освен основното му предназначение - да се предпази човешкото тяло от неблагоприятни климатични условия, хората изобретяват различни начини за украса на текстила, заради естетически и културни потребности или за да се маркира битово и социално различие.
Историята на тъканта е обусловена от желание да се демонстрира власт и богатство, да се диктува модата и да се върви в крак с нея. В тази история обаче ги няма хората, които правят с ръцете си материята. За разлика от тях онези, които използват дантелата, не са случайни хора. Лицата им наред с дантелите са изобразявани на стотици картини, в продължение на повече от четири века. Но дантелите са направени от ръцете на едни други хора, през всичките тези години, поколение след поколение. Те са имали своята причина да ги правят. В миналото дантелиерството е бил занаят, осигуряващ поминък. Сега от това не може да се препитава никой, а въпреки това продължава да се практикува. Защо днес се прави дантела като хоби? Какво дава процесът на съзидание, бавен и непродуктивен, но увличащ с повторението на движенията на ръцете, със сътворяването на нещо, което остава. Изводите и обясненията биха били непълни, ако причините за закономерностите на промените не са изяснени.
Каква е връзката между хората, които правят дантела? Предаването на умението да се прави дантела е дълъг процес. Усъвършенстването на всеки е индивидуално. След време обучението може да премине в преподаване. Това протича през всички практикуващи възрасти, като непрекъснато взаимодействие между стари и нови поколения, без да може да се направи категорично разграничаване докъде свършва едно поколение и започва следващо. Процесът на създаване на дантелата също е сложен: използват се инструменти, с които 2 се борави по определен начин, съблюдават се правила за последователността на движенията на нишките, съчетават се техники, материали, фигури, стилове, площ, ширина, дължина.... Това не е спонтанно сътворяване, нужно е знание. Веднъж придобито, умението се практикува продължително, натрупват се още знания за въможни други комбинации и така при някои негови носители се случва промяна. Това води до развитие и усъвършенстване на плетенето като технология. Предаването на занаята се осъществява директно от човек на човек. С годините броят на групите от работещи нараства, обсъждането и практикуването заедно дава нови идеи, които водят до още по-голямо усложняване – и на процеса на създаване, и на изделието като резултат от този процес. В различни райони тези разлики водят до поява на особености, характерни само за това място. Тези специфични реализации имат своите достойнства, които се запазват устойчиви за някакви периоди от време. Хората, които работят на това място по това време, спазват едни и същи правила. Ако се проследи промяната в един и същи регион във времето, се забелязва нейното постепенно зараждане, реализиране и стабилизиране. След което се повтаря по подобен начин замяната с друга промяна. Спонтанна или продиктувана от борбата с конкуренцията, промяната съществува като непрекъснат процес. Новото бива заменено от следващо ново. Как става това, как се случва? С натрупване на опита в годините старите майстори все по-трудно се справят с усвояването на новото, вкусовете остават консервативно съхранени, наученото в младостта се идеализира, самооценката става нереална, загубата на позициите води до реакция на отричане на всичко, което е непознато и нетипично, като неправилно. Идването на следващи хора, с нов вкус, практикуващи същата дейност, но отговаряща на нови изисквания, води до сблъсък между поколенията. Губи се авторитетът на всезнаещия майстор, новите фигури притежават нови качества, често изцяло неразбираеми за околните. Дори да не се осъществява основна промяна, противоречието на битова основа, което се наблюдава във всички области на човешкото съществуване, нежеланието да се отстъпи от властващата позиция в предаването на умението се изразява в „криене на занаята”, спестяване на малките тайни хитрости, които правят осъществяването на дейността по-сполучливо.
Човешката дейност, обща и особена, обществена и лична, задължителна и доброволна, чиято резултатност е жизнено необходима или никому непотребна; високо или ниско платена, е разнообразна, многопосочна, многолика. Какво кара хората да търсят себеподобни, да общуват с тях, за да споделят една и съща страст или слабост, или увлечение, удоволствие... да се възпитават в едни и същи правила, да спазват морал, да вършат еднакви дейности, известни или слабо познати, проучени или безинтересни. Незначителни за един, някои дейности са значими и запълващи целия свят на 3 друг. Изкуството, за което винаги са се намирали хора, става притегателно като начин за развлечение. Благосъстоянието прави възможно да се заплати и най-високата цена, за да се осигури преподавател, който да ни научи да свирим, танцуваме, рисуваме, играем роли в театър, да правим филми.
Не толкова значимо, търсено и интересно е правенето на неща с ръцете. Все по-рядко се налага да можем сами да правим нещо, за да продължим да живеем. В днешно време тези специфични умения се практикуват и се предават от човек на човек, не толкова заради резултата от дейността, колкото от удоволствието да се извършват определени действия или движения на ръцете, което води до овладяване на съответно умение. Моженето да направиш рибарска мрежа, след като машинно произведената е достъпна и много по-практична, е ненужно. Практикуването на същото умение, което е обезпечавало важна дейност в поминъка, като риболов, или изкарването на прехрана от произвеждане на рибарска мрежа като стока, от работа се превръща в забавление, прави се за развлечение. Вече не е свързано с правене в работно време срещу заплащане, а с избор как да се запълни свободното време, като хоби. Удоволствието е в това да редиш възел след възел, движенията на ръцете стават уверени и качеството – по-добро, а от произведената материя да се направи уникален орнамент за картина, дреха, къща. Днес дантелата се практикува, помни, показва. Тя е част от атракцията, повод за туризъм, посещаване на дантелени места. Събират се хора, за да работят заедно, да си купят совалки, конци и кройки, да покажат едни на други какво работят в момента. Да оживят и да споделят дантелената страст.
