https://bobbinlace.online/news-articles/interview-with-bistra-bulgarian-bobbin-lace-makerhttps://bobbinlace.online/bobbin-lace-news
1. Къде се научихте да правите дантела на совалки? Кой ви вдъхнови да изберете тази техника? и 2. Има ли традиция в производството на дантели във вашия град?
Техниката за изработване на дантела със совалки дойде при мен случайно, с един разговор за предстоящ курс, който се подготвяше в София през 1998 г. До този момент аз не бях чувала за нея, нито бях виждала такива дантели или хора, които я правят. Включих се в курса от любопитство.
В България дантелата на совалки не се практикува масово, умението е познато едва от началото на 20 век и не е разпространено в цялата страна. В град Калофер е имало училище за дантела за 23 години. Попаднах на последния курс на моята преподавателка Величка Радулова, която е единственият човек, популяризирал дантелата на совалки извън Калофер. Тя е провеждала десетки обучения в цялата страна, но за мен имаше само 10 дена в първо ниво, тъй като тя замина за чужбина.
С основните няколко начина за преплитане на нишките аз направих първите си изделия, но тогава нямах книги и списания, не познавах други хора, които правят дантела, нямаше интернет, за да общувам с дантелиери от други страни. Не можех да се развивам и да напредвам.
Скоро привършиха моделите, които бяха публикувани в учебника ми. Това, които постигах с тях, не ми допадаше, не ми стигаше. Дрехите с орнаменти от дантела ми се струваха твърде „ретро“, украсата за дома беше излишна и непрактична. Усетих удоволствието от докосването на совалките, увличането от процеса на запълване на празното пространство с материя, на създаването на нещо красиво и много лично. Започнах да правя първите си рисунки още докато усвоявах движенията на новите преплитания. Първата ми свободна работа, далеч от стила на типичната дантела е пано „Зимна къщичка“, вдъхновено от една любима българска песен.
3. Къде намирате вдъхновение за работата си?
Природата е моето любимо място за отдих и зареждане с нови сили и идеи. Постепенно започнах да виждам дантела навсякъде около себе си. Дантелени бяха клоните на дърветата, извивките на планинските хребети, контрастите на сенките и отблясъците във водата, формите на облаците. В първите си пейзажи използвах само бял цвят и търсех изразителни разлики в текстурата на запълваните пространства, но постепенно откривах свои начини да съчетавам цветове, за да получа по-реалистичен ефект на дантелата.
4. Правите ли дантелени изложби? Коя беше най-важената за вас?
Най-важната за мен беше първата изложба през 2010 г., в която бях поканена да участвам от Мария Бисако (Maria Bissacco) във Валтопина (Valtopina), Италия. Тогава получих признанието и самочувствието, че съм съвременен интерпретатор на совалкова дантела. До сега имам над 30 участия в изложби, фестивали и конфенренции в Русия, Испания, Португалия, Италия, Франция, Словакия, Германия, Полша, Хърватия, също и на конгреса на OIDFA в Любляна, Словения. В България имам около 10 общи участия с група „СедянкатТА“, в които популяризираме ръкоделията с демонстрации и обучения.
Индивидуалният начин на работа
През последните 15 години работя по свои модели. Преминах през периоди на плетене на лица, цветя, пейзажи, миниатюрни съцветия. Моите реализации са различни не само като рисунка и стил, в тях търся и намирам нови изразни средства на базата на досега съществуващите. Новите технически решения водят до нови практически резултати, които изискват различна естетическа нагласа. Приех като своя провокация идеята на мой приятел – художник - да трансформирам в дантела пейзажите на френския импресионист Пол Сезан (Paul Cezanne). Съблюдаването на гениална, но чужда за техниката на дантелата на совалки идея е предизвикателство, което понякога води до технически открития. Видоизменянето на традиционните начини на плетене ми помага да стигна до неочаквани решения, които дават интересен резултат и се получава нещо, което никой досега не е правил с дантела.
Преподаване в България
От 2012 година в продължение на пет години преподавах в Националната художествена академия в София на студенти от специалността „Мода“ в магистърската им програма в курс по „Стари техники за изработване на дантела“. Този период беше превратен за мен, тогава погледнах на облеклото като място за поставяне на дантела по нов начин. Общуването ми с моите студенти се превърна в двупосочен и взаимен процес на промяна, в който водещ беше въпросът „Защо пък да не може да се направи и това с дантела?...“
5.Тази година сте си сътрудничили с испански моден дизайнер. Мислите ли, че през 2019 г. дантела и мода вървят ръка за ръка?
От 2015 г. подготвям участията си модни дефилета в Пениш, Португалия и Камариняс, Испания с дантелени орнаменти, изобразяващи стилизирани пейзажи и дървета. През последните години разработвам проект „Растенията, които ни хранят, също са красиви“, в които забавлявам въображението на наблюдаващите с триизмерни решения. Спонтанно се стигна до идеята създадените от мен дантелени тиквени цветове, стъбла и листа да се съчетаят с традиционната галисийска дантела, според фантазията и уменията на испанския дизайнер Хосе Луис Луасес (Jose Luis Luaces). През май месец 2019 г. неговата колекция беше представена на дефиле в Сера дел Рей (Serra d’el-Rei), Португалия и скоро предстоят още участия в Испания. Според мен в облеклото, бижутерията и аксесоарите има най-широка възможност за употреба на дантелата, както в миналото, така и в бъдеще.
Преподаване на плетене с индивидуално интерпретиране.
През последните четири години все по-често получавам покани да провеждам курсове, в които да предам своя начин на плетене. С ентусиазъм споделям своите открития и постижения в свободното плетене. Преподаватели и дантелиери от Испания и Франция се организират, за да могат в интензивни три или четиридневни курсове да усвоят и да приложат тези нови възможности на старинната техника.
Изследване на процесите в практикуването на дантелата в съвременността.
Аз съм част от хората, които правят дантела, а като антрополог имам интереси към многообразието на конкретните приложения на правенето на дантела като вид човешка дейност. През последните две години съм докторант в Софийския Университет и пиша дисертация на тема „Дантелата: културни технологии и социални практики“. Събирам и анализирам разговори с дантелиери, с които мога да общувам без преводач. Изслушвам и записвам техните малки истории, оригиналните им разкази за спецификата на техните начини на правене, предпочитанията за използване на движенията, инструментите, приложение на готовите изделия. Интересувам се от специалните термини и от думите, с които се говори за дантела. Целта ми е повече хора да узнаят за дантелата и да се приобщят към това изкуство.
https://bobbinlace.online/news-articles/interview-with-bistra-bulgarian-bobbin-lace-maker
