https://vueltaycruz.es
Как импровизирам? Мога ли да науча другите да импровизират?
Импровизацията е индивидуален процес, в който се изразява личната свобода на човек и за всеки е присъща своя различна реализация. Има ли начин да се научим да бъдем свободни? Към свобода се стреми само човек, осъзнаващ ситуацията, в която се намира, като недостатъчна, който иска това да се промени. Това, което за един е естествено, привично и лесно, на друг изглежда недостижимо, загадъчно или невъзможно.
Ще пренеса тези въпроси, които могат да се отнасят за всеки аспект на човешката дейност, в правенето на дантела на совалки. Може ли лошото качество на работа да бъде оправдано с желание да се работи свободно? Как може да се прецени кои ограничения и правила трябва да се запазят и кои могат да се променят? Къде е границата между позволеното и недопустимото?
Аз правя свободни изпълнения. Но техниката има свои правила. Аз изучавам класическите начини на работа и търся начини да трансформирам получените фигури. Добрата информираност и новите умения помагат на спонтанността, като ѝ дават изразни средства. Старая се да имам яснота къде какъв елемент с коя техника ще направя, но не винаги спазвам своите предварителни решения. Често променям в процеса на работа начините за конкретната реализация и имам доверие сама на себе си, че това е за по-добри и по-интересни резултати.
Предпочитам да смесвам противоположности (контрасти) от различно естество едновременно - тънко и дебело като материали, тъмно и светло като цветове, плътно и прозрачно като текстура.
Свободно, импулсивно решавам дали да преливам плавно нюансите или да ги разменям рязко, внезапно. Промяната на дебелините на конеца помага да се открои визуалното възприемане на доминиращите вертикални или хоризонтални нишки. За да се избегне зависимостта от тези преплитащи се активни и пасивни нишки, аз подбирам техники, които използват равноправно всички нишки, например всяка двойка се движи на зиг-заг. Интересни са движенията на цветовете, когато нишките не се съчетават по двойки. Избягвам повтарянето на едни и същи движения, за да не се получат обичайните за класическата дантела геометрични форми. Ако полученият резултат не съвпада с очакванията ми и не ми харесва, аз го преработвам.
Ще илюстрирам със снимки един конкретен пример. Взимам от класическата техника за правене на дантела разместването на местата на 4 двойки совалки. Двете от дясно преплитат двете от ляво и остават на тяхното място. Ако това се повтаря последователно, се получава ефект на осморка. Обаче нерегулярното разполагане на тези преплитащи се вълнообразни фигури нарушава приликата с геометричното неестествено подреждане. Изработвам ръб на лист на цвете, едновременно подреден, но и колебаещ се, блуждаещ. Текстурата е жива и релефна.
Запазването на последователността на движението ми помага да предложа на зрителя илюзията, че има ред, който той долавя. Защо обаче редът се изплъзва? Деформирането на създадената вече материя се постига с разполагане на всяка фигура върху по-малка площ, с което се получава (скупчване, нагнетяване) и в резултат ръбът на листа получава обем, който наподобява назъбването на листа в природата. Това става с преместване на карфицата заедно с изплетените вече конци в посока към завършената работа и издърпването на активната двойка совалки, с което се запазва отпуснатата вече дължина на конеца от пасивните двойки совалки.
Когато обяснявам на друг човек какво правя и как го правя, изтъквам, че това е само споделяне на моя опит, съвет, който може и да не бъде спазен.
Смелото и свободно импровизиране води до индивидуални реализации, които няма начин да бъдат точно повторени от същия или от някой друг автор. В това се крие очарованието на откритието, изненадата, новото, изкуството.
