Коя си ти, къде живееш? Аз съм Бистра Писанчева и живея в София, България.
Кой е учителят ти по совалкова дантела, къде и т.н.? Поради исторически причини совалковата дантела пристига в България от Чехия. Тереза Холекова в началото на 20 век я преподава в Художествената академия в София. Нейна ученичка открива училище по дантела в град Калофер, заради което дантелата, произведена с тази техника, става известна като калоферска. Моята учителка Величка Радулова практикува тази дантела и е първият български преподавател, който провежда множество курсове в цялата страна. Аз посетих последния ѝ десетдневен курс през 1998 г. в София и не можах да продължа, тъй като след това тя замина за САЩ. През първите няколко години направих предложените от нея модели, за да усвоя техниката, а когато свършиха, нямаше откъде да намеря нови. Нямах информация, книги и списания, нямах достъп до интернет. Това ме накара да рисувам свои, да се уча от собствените си грешки, но и да успявам да се справя сама, по свой начин, с някои неизбежни трудности. Едва след около десет години разбрах, че работя доста различно от общоприетото за тази техника.
Откога се занимаваш с ръкоделие и текстил? Обичам да се работя с конци. Плета на една кука от пет-годишна, а на 15 изплетох първите си облекла. Обличах семейството си с плетени дрехи, а когато децата пораснаха и модата се промени, правех дантелени завеси на една кука за прозорците на селската ни къща. На 33 години за пръв път видях дантела на совалки, вече когато отидох на курса. Това занимание се оказа не само приятно и увлекателно за мен, но бързо се превърна в страст. Усещането ми е, че когато работя със совалките всичко останало няма значение. Това се предава и на хората, които разглеждат дантелите ми и също на хората, които обучавам. И макар че дантелата за мен е хоби, от три години съм изследовател на хората, които правят дантела в съвремието ни. В момента завършвам своя докторантски труд за дантелата като културни технологии и социални практики в Софийския университет.
Имаш ли художествено образование или си самоука? По образование съм филолог и антрополог, нямам художествено образование. За мен дантелата не е основна професия, нито като правене, нито като преподаване.
Какво ти дава дантелата? Дантелата ми носи предизвикателства, търсения и открития. Забавление, удоволствие, реализация. Предоставя ми още един живот, свят с приятели, срещи със съмишленици. Дава ми пътуване и приключение. Открива нови посоки с безкрайни възможности, многозначни отговори на въпросите, които ме вълнуват. Дава ми любопитна загадка с много и интересни решения.
Какво мислят/казват за работата ти в родната ти страна? Получаваш ли подкрепа или се предпочитат класическите образци? У нас този тип дантела е слабо познат и хората няма как да оценят различното в моите изпълнения. Почитателите на традиционните образци ме питат защо не правя именно класически дантели. Но артистично настроените хора оценяват импровизацията и харесват постигнатите от мен нови, неочаквани приложения.
Правиш ли изложби у дома или само в чужбина? През последните 9 години в България имам множество участия в изложби, демонстрации, културни събития, винаги заедно с дантелиерите от група Седянката, много от които са мои ученици. В чужбина съм участвала в над 45 изложби, фестивали, конференции и други дантелени събития. Имах възможност да бъда представена и в самостоятелни изложби – тридневни във Ферол, Испания 2017, 2018 и 2019, едномесечна в Българския културен институт в Берлин през 2013, Германия и шестмесечна в Музея на дантелата в Арланк, Франция, през 2018. За съжаление участието ми в Прага не можа да се осъществи през тази година, но с вълнение и радост ще дойда тогава, когато отново има срещи на дантелиери при вас.
Преподаваш ли в някое училище по изкуствата, водиш ли курсове по дантела? У дома или в чужбина? Преподавам совалкова и шита дантела в социална група Седянката в София. В нея се усвояват различни видове ръкоделия в приятелска атмосфера, обучението е индивидуално и трудно може да се нарече курс. В условията на днешното забързано ежедневие тази форма е доказано сполучлива и привлича малкото съвременни хора, желаещи да усвоят подобни умения.
В Националната художествена академия в София преподавах в продължение на пет учебни години на студенти от магистърска програма „Мода“ различни видове старинни техники за изработване на дантела. Бях щастлива да преподавам и на три талантливи момичета от Чехия, които се учеха в нашата академия по програма Еразъм и така се запознаха с възможностите на совалковата дантела. Контактите с млади и нестандартно мислещи хора допринесоха за взаимното ни развитие.
От 2016 г. преподавам в Испания и Франция в тридневни интензивни курсове своя начин да импровизирам в плетенето на дантела. За мен е малко странно, но радостно, че има дантелиери, които знаят повече от мен, но биха искали да се научат да плетат свободни от правила дантелени пейзажи.
Откъде взимаш идеи за работите си? Вдъхновявам се от природата – пейзажи, цветя и дървета. От човешките лица и фигури. През последните години се обръщам към по-абстрактни изображения, които могат да се представят за разглеждане по неочакван начин в трите измерения. В трансформациите на пейзажи на Пол Сезан виждам техническо предизвикателство да последвам идеята на сложно изкуство, пресъздадена още по-сложно с изплитане на (със) совалки.
Какво предпочиташ – бяла или цветна дантела? Ако предпочиташ цветове, съобразяваш ли се със законите на цветната хармония или ги избираш по усет и интуиция? Предпочитам да работя с цветове. Когато имам едноцветни проекти, отново ги разнообразявам с нюанси на основния цвят в по-тъмен или по-светъл вариант. Не съблюдавам правила за комбиниране на цветовете. При работа с конци резултатите са сложни и трудно предвидими. Експериментирам с преплитането на цветове, така се получават нови варианти. Също има значение дали нишките са близо (гъсто) една до друга, или се разполагат на по-широко пространство, това променя интензивността на цветовете. При моята дантела освен цветът е много важна играта на различните дебелини на конците, което допълнително променя крайното възприятие. Дори да имам някакви очаквания, опитът ми сочи, че трябва да остана любопитна за изненадата, която се получава от събирането на различни нишки.
Колко сложни са техническите модели, които използваш? Ти ли ги измисляш? Тъй като по време на обучението си аз се запознах с малко технически възможности, аз търсех начини да ги приспособя за своите цели. Класическите елементи, с които се изработва дантела на совалки в България, са ограничени. В началото това, което правех в своите интерпретации се състоеше само в разместване на местата на нишките и в промяна на размера на зиг-зага при движението на активната двойка совалки или използване на усукване (twist), като избягвам регулярност. През последните десет години, след множество срещи и активни контакти с дантелиерки от различни страни, аз научавам нови елементи (например мрежи) и похвати. Когато ги прилагам в своите картини, използвам разнообразието на текстурата и сменянето на посоката на нишките, но избягвам равномерната и геометрична последователност на разполагането на фигурите. Това постигам и с разместване на местата, на които са забодени карфиците, след като е изплетена материята, или с издърпване на някои от нишките, което отвежда преплитането на място, различно от това, на което е било формирано.Така се оказва, че понякога откривам нови начини за работа. Също комбинирам различни техники заедно, това винаги води до нов резултат.
Чертаеш ли точен модел или работиш по проста рисунка? За мен важна е идеята. Дори да имам конкретна природна местност, която ме е вдъхновила, тя е само отправна точка за мен. Не се придържам стриктно към реалните детайли, разположение или цвят. Предварително си изграждам представа къде ще имам плътен участък и къде – повече дантелени елементи и въздух. Също взимам решение какви да бъдат цветовете, хармонични или контрастни. Нямам модел, рисувам очертанията на участъците, които няма как предварително да знам как ще запълня. Често променям или продължавам да рисувам върху цилиндъра, защото в процеса на работа ми идват нови идеи и различни решения. Доверявам се не на рисунката, а на това, което се получава с конците при изплитането. Водеща за мен е раждащата се материя, а не предварителната ми приблизителна представа за нея.
Рисуваш ли/чертаеш ли оригиналите на ръка или на компютър? Рисувам линиите на очертанията на ръка и ги променям и допълвам в процеса на работа.
Има ли тема, която те привлича, върху която искаш да работиш? От няколко години правя рокли в тематична поредица „Растенията, които ни хранят, също са красиви“, като и платът, и дантелата са от естествена коприна. Първите две са с корсажи, изградени от житни класове – зелената представя младото жито, а златистата – зрялото. Последваха ги две, апликирани с тиквени стъбла, листа, цветове и плодове, след това реализирах патладжани, свободно прикачени към рокля с формата на същия плод. Сега приготвям зелени на цвят рокли с дантелена връзка праз и дантелени листа на савойско зеле. Целта ми е да провокирам въображението на хората и да докажа, че няма нещо, което да е невъзможно да бъде направено от дантела.
Какво изработваш най-вече – декорация, картини или дантела за дрехи? Обикновено работя според вътрешните си настроения и желания. Не си поставям ограничения. Пейзажи, цветя, портрети, бижута, картини или орнаменти за дрехи – всичко ми е интересно. За мен е важно любопитството към неизвестното, към следващата дантелена реализация.
