Дантелата на совалки.
Не знаех нито как изглежда, нито как се прави. Чух "красива и трудна" и това ми стигаше, за да се запиша на курса по дантела. От любопитство и желание да науча нещо ново.
Дотогава се посвещавах с интерес на разнообразни дейности. Музика – дълги години свирех на цигулка; спорт - алпинизъм, ски и айкидо; следвах в Софийския Университет литература, грижех се за семейството си и отглеждах трите си деца.
И винаги - от петгодишна - съм била с ръкоделие в ръцете: плетива на една и на две игли, шев, бродерия, чорапи и ръкавици на 5 игли, дрехи и дантели на една кука...
В България дантелата на совалки се нарича Калоферска дантела. Курсът за начинаещи от 10 дена беше достатъчен, за да усвоя основни начини на плетене, но за съжаление нивата за напреднали не се проведоха. Нямаше кого да попитам за по-сложните техники, нямаше откъде да видя нови и интересни модели, нямаше интернет.
След като няколко години тъпчех на едно място и се упражнявах с модели на неща, с които после не знаех какво да правя... потърсих свой път. Откривах мотиви в заобикалящия ме свят, които да използвам като модел за дантела.
Изкушаваха ме клоните на дърветата, характерно преплетени при всеки различен вид - рошави или изящни, богато разклонени или семпли. Цветята - като изрисувани на картина или само силуети, свежи или сухи, с цялото разнообразие на съцветията, цветовете и листата - са моите предпочитани обекти. Планините и гънките на върховете, остри или заоблени, хълмовете и хребетите, винаги са ми приличали на фантастична дантела, нарисувана от природата. Морето, плиснало вълните си върху пясъка, разпиляло пяна, блясък и сянка.
Пейзажите разделях във въображението си на различни фигури и ги изобразявах с конци.
Навсякъде около себе си виждам дантели. Всеки път търся начини да изработвам идеите си по различен начин. Направих човешки лица – и несъмнено ще опитам пак.
Всеки свободен момент използвам, за да правя дантели. Когато съм щастлива, плета - с усмивка, с настроение; когато съм тъжна, плета - за да усетя удоволствието да създавам нещо и да се утеша, слушайки приятния звук от потракването на совалките и радвайки се на резултата.
Все още имам неосъществени проекти - недостатъчно узрели... облаците, полета на птиците, вятъра, изгрева и залеза на слънцето.
С нетърпение чакам да дойде всяка следваща идея и докато я изработвам, тя се доразвива сама и ръцете ми ме изненадват с неочаквания резултат, когато завърша произведението си.
